4.03.2008 г., 11:30

Само в твоите поля

1.3K 0 18
 

 

Под пръстите ти тихо дишам,

тихо, да не те събудя,

във дланите ти съм се сгушил,

и не искам от живота друго,

а само в твоята прозявка,

сутрешно да се усмихвам

 и по кожата уханна, гладка,

ручейно любов да плисвам.

Слънчев лъч да заигравам

във дъги на черни мигли,

и седящ едва, на края,

устните си да търкулвам

по твойте розови поля,

с цветя, дъги и пеперуди,

цветчета обич да бера,

не искам от живота друго!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...