Под пръстите ти тихо дишам,
тихо, да не те събудя,
във дланите ти съм се сгушил,
и не искам от живота друго,
а само в твоята прозявка,
сутрешно да се усмихвам
и по кожата уханна, гладка,
ручейно любов да плисвам.
Слънчев лъч да заигравам
във дъги на черни мигли,
и седящ едва, на края,
устните си да търкулвам
по твойте розови поля,
с цветя, дъги и пеперуди,
цветчета обич да бера,
не искам от живота друго!
© Деян Димитров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
