Само за малко, а после по пътя си

24 feb 2017, 14:42

Poesía » Verso libre

363 2 4

Ще седна

дъх да си поема,

затворила очи.

Ще стана безплътна,

прозрачна,

разтворена.

Мъничка,

безгрешна,

вярваща.

Без съмнения,

без тревоги,

без страхове.

Ще забравя къде съм,

коя съм,

защо съм такава

за миг от секундата –

толкова ми трябва.

Нищо не искам.

Само почивка

от мислите си,

от душата си,

от сърцето си.

После очи ще отворя

и пак с тях

по пътя си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-02-28T05:12:08+02:00

Иве,пишеш талантливо и преди всичко изповедно!😘
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-02-28T03:20:47+02:00

Наистина познато усещане за всеки и всички, които обичаме да прегърнем тези мигове! Красиво написано и прекрасно послание!
Което е в същността ни, затова ни е нужно, както казва Васи.
Веси_Еси (Еси)

2017-02-24T16:57:28+02:00

Познато усещане. Харесах!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-24T15:25:01+02:00

Всеки има нужда да остане сам с мислите си поне за минута, да поеме въздух и отново да продължи по пътя си. Поздрави!