24 feb 2017, 14:42

Само за малко, а после по пътя си

581 2 4

Ще седна

дъх да си поема,

затворила очи.

Ще стана безплътна,

прозрачна,

разтворена.

Мъничка,

безгрешна,

вярваща.

Без съмнения,

без тревоги,

без страхове.

Ще забравя къде съм,

коя съм,

защо съм такава

за миг от секундата –

толкова ми трябва.

Нищо не искам.

Само почивка

от мислите си,

от душата си,

от сърцето си.

После очи ще отворя

и пак с тях

по пътя си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иве,пишеш талантливо и преди всичко изповедно!😘
  • Наистина познато усещане за всеки и всички, които обичаме да прегърнем тези мигове! Красиво написано и прекрасно послание!
    Което е в същността ни, затова ни е нужно, както казва Васи.
  • Познато усещане. Харесах!
  • Всеки има нужда да остане сам с мислите си поне за минута, да поеме въздух и отново да продължи по пътя си. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...