24 feb 2017, 14:42

Само за малко, а после по пътя си

590 2 4

Ще седна

дъх да си поема,

затворила очи.

Ще стана безплътна,

прозрачна,

разтворена.

Мъничка,

безгрешна,

вярваща.

Без съмнения,

без тревоги,

без страхове.

Ще забравя къде съм,

коя съм,

защо съм такава

за миг от секундата –

толкова ми трябва.

Нищо не искам.

Само почивка

от мислите си,

от душата си,

от сърцето си.

После очи ще отворя

и пак с тях

по пътя си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иве,пишеш талантливо и преди всичко изповедно!😘
  • Наистина познато усещане за всеки и всички, които обичаме да прегърнем тези мигове! Красиво написано и прекрасно послание!
    Което е в същността ни, затова ни е нужно, както казва Васи.
  • Познато усещане. Харесах!
  • Всеки има нужда да остане сам с мислите си поне за минута, да поеме въздух и отново да продължи по пътя си. Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...