24.02.2017 г., 14:42

Само за малко, а после по пътя си

574 2 4

Ще седна

дъх да си поема,

затворила очи.

Ще стана безплътна,

прозрачна,

разтворена.

Мъничка,

безгрешна,

вярваща.

Без съмнения,

без тревоги,

без страхове.

Ще забравя къде съм,

коя съм,

защо съм такава

за миг от секундата –

толкова ми трябва.

Нищо не искам.

Само почивка

от мислите си,

от душата си,

от сърцето си.

После очи ще отворя

и пак с тях

по пътя си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иве,пишеш талантливо и преди всичко изповедно!😘
  • Наистина познато усещане за всеки и всички, които обичаме да прегърнем тези мигове! Красиво написано и прекрасно послание!
    Което е в същността ни, затова ни е нужно, както казва Васи.
  • Познато усещане. Харесах!
  • Всеки има нужда да остане сам с мислите си поне за минута, да поеме въздух и отново да продължи по пътя си. Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....