24 февр. 2017 г., 14:42

Само за малко, а после по пътя си

579 2 4

Ще седна

дъх да си поема,

затворила очи.

Ще стана безплътна,

прозрачна,

разтворена.

Мъничка,

безгрешна,

вярваща.

Без съмнения,

без тревоги,

без страхове.

Ще забравя къде съм,

коя съм,

защо съм такава

за миг от секундата –

толкова ми трябва.

Нищо не искам.

Само почивка

от мислите си,

от душата си,

от сърцето си.

После очи ще отворя

и пак с тях

по пътя си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иве,пишеш талантливо и преди всичко изповедно!😘
  • Наистина познато усещане за всеки и всички, които обичаме да прегърнем тези мигове! Красиво написано и прекрасно послание!
    Което е в същността ни, затова ни е нужно, както казва Васи.
  • Познато усещане. Харесах!
  • Всеки има нужда да остане сам с мислите си поне за минута, да поеме въздух и отново да продължи по пътя си. Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...