Ще седна
дъх да си поема,
затворила очи.
Ще стана безплътна,
прозрачна,
разтворена.
Мъничка,
безгрешна,
вярваща.
Без съмнения,
без тревоги,
без страхове.
Ще забравя къде съм,
коя съм,
защо съм такава
за миг от секундата –
толкова ми трябва.
Нищо не искам.
Само почивка
от мислите си,
от душата си,
от сърцето си.
После очи ще отворя
и пак с тях
по пътя си...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
