Ще седна
дъх да си поема,
затворила очи.
Ще стана безплътна,
прозрачна,
разтворена.
Мъничка,
безгрешна,
вярваща.
Без съмнения,
без тревоги,
без страхове.
Ще забравя къде съм,
коя съм,
защо съм такава
за миг от секундата –
толкова ми трябва.
Нищо не искам.
Само почивка
от мислите си,
от душата си,
от сърцето си.
После очи ще отворя
и пак с тях
по пътя си...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
