30 oct 2007, 12:02

Само за миг

1.3K 0 15
Мигът си е отишъл.
Таман със любовта.
Дъхът ти е прокиснал.
Пресече се страстта.

Мигът ни се изплъзна.
Надолу, към леда.
Прахът мига обгърна
и никой не видя.

Мигът си ни напусна.
А ние с теб се карахме.
И само есен гузно
свистеше с листопадите

Мигът ни бе обречен.
Родихме се незнаещи.
Дъхът ти бе пресечен.
Умряхме непокаяни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох го...стоях..мислех и разбрах...че колото и да обичам,живее в мене страх...
  • Доста режещ стих! Не знам дали ми харесва или не. Все пак, го прочетох два пъти. Поздрав!
  • ОХ,чета ...трудно ми е за асимилиране...възприемам усещането за обреченост на нещо,което по принцип не му е било писано да просъществува!/много ли се изложих в коментара?/
  • Този стих е пълен скрап, но реших да бъда верен на традицията да постна нещо измислено на момента. Все пак мерси на всички! И поздрав с вече днешния!
  • Да не си сбъркал любовта с нещо друго? Защото тя не е нито миг, нито може да си отиде за миг.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...