30 окт. 2007 г., 12:02

Само за миг

1.3K 0 15
Мигът си е отишъл.
Таман със любовта.
Дъхът ти е прокиснал.
Пресече се страстта.

Мигът ни се изплъзна.
Надолу, към леда.
Прахът мига обгърна
и никой не видя.

Мигът си ни напусна.
А ние с теб се карахме.
И само есен гузно
свистеше с листопадите

Мигът ни бе обречен.
Родихме се незнаещи.
Дъхът ти бе пресечен.
Умряхме непокаяни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох го...стоях..мислех и разбрах...че колото и да обичам,живее в мене страх...
  • Доста режещ стих! Не знам дали ми харесва или не. Все пак, го прочетох два пъти. Поздрав!
  • ОХ,чета ...трудно ми е за асимилиране...възприемам усещането за обреченост на нещо,което по принцип не му е било писано да просъществува!/много ли се изложих в коментара?/
  • Този стих е пълен скрап, но реших да бъда верен на традицията да постна нещо измислено на момента. Все пак мерси на всички! И поздрав с вече днешния!
  • Да не си сбъркал любовта с нещо друго? Защото тя не е нито миг, нито може да си отиде за миг.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...