Oct 30, 2007, 12:02 PM

Само за миг

Poetry » Love

1.3K 0 15

Мигът си е отишъл.
Таман със любовта.
Дъхът ти е прокиснал.
Пресече се страстта.

Мигът ни се изплъзна.
Надолу, към леда.
Прахът мига обгърна
и никой не видя.

Мигът си ни напусна.
А ние с теб се карахме.
И само есен гузно
свистеше с листопадите

Мигът ни бе обречен.
Родихме се незнаещи.
Дъхът ти бе пресечен.
Умряхме непокаяни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gyu (Гюлен )

Прочетох го...стоях..мислех и разбрах...че колото и да обичам,живее в мене страх...

2007-11-06T23:26:53+02:00
Patricia555 (Патрисия)

Доста режещ стих! Не знам дали ми харесва или не. Все пак, го прочетох два пъти. Поздрав!

2007-11-04T23:07:36+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

ОХ,чета ...трудно ми е за асимилиране...възприемам усещането за обреченост на нещо,което по принцип не му е било писано да просъществува!/много ли се изложих в коментара?/

2007-11-04T17:51:43+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Този стих е пълен скрап, но реших да бъда верен на традицията да постна нещо измислено на момента. Все пак мерси на всички! И поздрав с вече днешния!

2007-10-31T01:59:31+02:00
LONTANA (Даша)

Да не си сбъркал любовта с нещо друго? Защото тя не е нито миг, нито може да си отиде за миг.

2007-10-30T18:26:56+02:00