30.10.2007 г., 12:02

Само за миг

1.3K 0 15
Мигът си е отишъл.
Таман със любовта.
Дъхът ти е прокиснал.
Пресече се страстта.

Мигът ни се изплъзна.
Надолу, към леда.
Прахът мига обгърна
и никой не видя.

Мигът си ни напусна.
А ние с теб се карахме.
И само есен гузно
свистеше с листопадите

Мигът ни бе обречен.
Родихме се незнаещи.
Дъхът ти бе пресечен.
Умряхме непокаяни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох го...стоях..мислех и разбрах...че колото и да обичам,живее в мене страх...
  • Доста режещ стих! Не знам дали ми харесва или не. Все пак, го прочетох два пъти. Поздрав!
  • ОХ,чета ...трудно ми е за асимилиране...възприемам усещането за обреченост на нещо,което по принцип не му е било писано да просъществува!/много ли се изложих в коментара?/
  • Този стих е пълен скрап, но реших да бъда верен на традицията да постна нещо измислено на момента. Все пак мерси на всички! И поздрав с вече днешния!
  • Да не си сбъркал любовта с нещо друго? Защото тя не е нито миг, нито може да си отиде за миг.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...