Самодива
Мечтаеш ме! Но нещо ти убягвам,
подобно самодива в тъмна нощ.
Копнееш да ме видиш, но изчезвам!
За тебе призрак съм - съвсем нелош.
Опиваш се от мрака, тъмнината,
от самодивски песни - пях без свян.
Изпадаш във Нирвана - непозната...
Да бъде Рай!... това е твоят блян.
Желаеш ме! Но нещо ти нагарчам!
Тръпчиво-сладка, даже киселея.
Дали съм таз химерната? Отричам!
Екзотика, тъма... и аз се рея...
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados