Apr 8, 2011, 2:01 PM

Самодива

  Poetry
853 0 0

 

 Самодива

 

Мечтаеш ме! Но нещо ти убягвам,

подобно самодива в тъмна нощ.

Копнееш да ме видиш, но изчезвам!

За тебе призрак съм - съвсем нелош.

Опиваш се от мрака, тъмнината,

от самодивски песни - пях без  свян.

Изпадаш във Нирвана - непозната...

Да бъде Рай!... това е твоят блян.

Желаеш ме! Но нещо ти нагарчам!

Тръпчиво-сладка, даже киселея.

Дали съм таз химерната? Отричам!

Екзотика, тъма... и аз се рея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...