10 may 2010, 14:46

Самодива

2.2K 0 37

 

От земята до небето

въздухът е пълен с мен.

Дишаш ме на пресекулки,

кислород струи от мен.

Можеш ли да ме преглътнеш,

значи си за мен роден.

От земята до небето

въздухът е пълен с мен -

дръж се, момко, самодивски

стъпки газят твоя сън.

Слагай бялата си риза,

сваляй вехтия си нрав –

от земята до небето

времето за нас подрежда

късчетата на една любов,

синевата ни търкулва

в слънчевото си легло.

Дръж се, момко, самодива

гази боса в твоята душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...