10 may 2010, 14:46

Самодива 

  Poesía » De amor
1971 0 38

 

От земята до небето

въздухът е пълен с мен.

Дишаш ме на пресекулки,

кислород струи от мен.

Можеш ли да ме преглътнеш,

значи си за мен роден.

От земята до небето

въздухът е пълен с мен -

дръж се, момко, самодивски

стъпки газят твоя сън.

Слагай бялата си риза,

сваляй вехтия си нрав –

от земята до небето

времето за нас подрежда

късчетата на една любов,

синевата ни търкулва

в слънчевото си легло.

Дръж се, момко, самодива

гази боса в твоята душа.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??