10.05.2010 г., 14:46

Самодива

2.2K 0 37

 

От земята до небето

въздухът е пълен с мен.

Дишаш ме на пресекулки,

кислород струи от мен.

Можеш ли да ме преглътнеш,

значи си за мен роден.

От земята до небето

въздухът е пълен с мен -

дръж се, момко, самодивски

стъпки газят твоя сън.

Слагай бялата си риза,

сваляй вехтия си нрав –

от земята до небето

времето за нас подрежда

късчетата на една любов,

синевата ни търкулва

в слънчевото си легло.

Дръж се, момко, самодива

гази боса в твоята душа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...