10.05.2010 г., 14:46

Самодива

2.2K 0 37

 

От земята до небето

въздухът е пълен с мен.

Дишаш ме на пресекулки,

кислород струи от мен.

Можеш ли да ме преглътнеш,

значи си за мен роден.

От земята до небето

въздухът е пълен с мен -

дръж се, момко, самодивски

стъпки газят твоя сън.

Слагай бялата си риза,

сваляй вехтия си нрав –

от земята до небето

времето за нас подрежда

късчетата на една любов,

синевата ни търкулва

в слънчевото си легло.

Дръж се, момко, самодива

гази боса в твоята душа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....