4 abr 2019, 2:47

Самодива 

  Poesía » Otra
365 1 6

Млад момък на извор се спрял,

под сянка на стара върба.

Там чудна девойка видял

да пълни стомна с вода.

 

Тя имала руси коси

и бяло красиво лице.

Очите ѝ сини били.

Пристъпвала с боси нозе.

 

Тревите ѝ правели път,

цветята зад нея шептели.

И ставал по-светъл денят,

и рози червени цъфтели.

 

А момъкът млад и напет

забравил, че жаден е бил.

Пристъпил плахо напред,

да говори с нея решил.

 

Но девойката чудно красива

изчезнала в миг от света.

Разбрал, че била самодива

дошла да налива вода.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??