Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
4.04.2019 г., 2:47 ч.

Самодива 

  Поезия » Друга
318 1 6

Млад момък на извор се спрял,

под сянка на стара върба.

Там чудна девойка видял

да пълни стомна с вода.

 

Тя имала руси коси

и бяло красиво лице.

Очите ѝ сини били.

Пристъпвала с боси нозе.

 

Тревите ѝ правели път,

цветята зад нея шептели.

И ставал по-светъл денят,

и рози червени цъфтели.

 

А момъкът млад и напет

забравил, че жаден е бил.

Пристъпил плахо напред,

да говори с нея решил.

 

Но девойката чудно красива

изчезнала в миг от света.

Разбрал, че била самодива

дошла да налива вода.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??