Самодива
Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси
и бяло красиво лице.
Очите ѝ сини били.
Пристъпвала с боси нозе.
Тревите ѝ правели път,
цветята зад нея шептели.
И ставал по-светъл денят,
и рози червени цъфтели.
А момъкът млад и напет
забравил, че жаден е бил.
Пристъпил плахо напред,
да говори с нея решил.
Но девойката чудно красива
изчезнала в миг от света.
Разбрал, че била самодива
дошла да налива вода.
© Хари Спасов All rights reserved.
