Самодива
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете,
в късна доба, в съня ти навлизам,
робата бяла, с чистотата на цвете.
С нежност наричам. Сърцето ти късам.
От нозете ми пиеш бистри капки роса –
най- омайното биле, което обичаш.
На глътки поемаш от мен сладостта,
с всяка глътка в любов ми се вричаш.
Самодива, по поляните нощем се нося,
Луната ме води и светят звездите.
В душата оставям следата си боса,
да присъствам отново във дните ти.
----------------------------------------------------
Самодива, не знам защо така ме нарече.
Самодива, не знам защо така ме видя.
Самодивската роба пред тебе се свлече
и разкри се нежна душа на жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
