17 jun 2025, 14:24

Самодивска премяна

  Poesía » Otra
235 0 0

Къпаните в роса треви обгръщаха

босите ми крака и роклята в снежно бяло.

По обед дори скорците притихнаха,

за да станем с природата единно цяло.

 

Безоблачно небе, но и лека мараня

от така придошлата ранна, юнска жега,

която очаквано потопи зелените поля

в една тиха, лежерна и уханна нега.

 

Скоро една земна пчела долетява

и с присъщата за нея шумна заявка,

лавандулата смело взе да покорява,

и да се радва на успеха в добавка.

 

В зноя ме поема приспивно жужене,

от което полека се унесох в дрямка

и сънувам аз, че някой се взира в мене,

сепнах се- бе мравка, носеща сламка.

 

Какво да се прави, това е „риска”, когато

на самодива реших аз да заприличам.

Пуснах си косата да се пилее богато

и като нея в бъдещето сега надничам.

 

Знам, животът е като зов на пойна птица,

нежно чуруликаща в цъфналите клони

или като нощния крясък на улулица,

който тревожи съзнанието на милиони.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...