Jun 17, 2025, 2:24 PM

Самодивска премяна

  Poetry » Other
240 0 0

Къпаните в роса треви обгръщаха

босите ми крака и роклята в снежно бяло.

По обед дори скорците притихнаха,

за да станем с природата единно цяло.

 

Безоблачно небе, но и лека мараня

от така придошлата ранна, юнска жега,

която очаквано потопи зелените поля

в една тиха, лежерна и уханна нега.

 

Скоро една земна пчела долетява

и с присъщата за нея шумна заявка,

лавандулата смело взе да покорява,

и да се радва на успеха в добавка.

 

В зноя ме поема приспивно жужене,

от което полека се унесох в дрямка

и сънувам аз, че някой се взира в мене,

сепнах се- бе мравка, носеща сламка.

 

Какво да се прави, това е „риска”, когато

на самодива реших аз да заприличам.

Пуснах си косата да се пилее богато

и като нея в бъдещето сега надничам.

 

Знам, животът е като зов на пойна птица,

нежно чуруликаща в цъфналите клони

или като нощния крясък на улулица,

който тревожи съзнанието на милиони.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...