Jun 17, 2025, 2:24 PM

Самодивска премяна

  Poetry » Other
253 0 0

Къпаните в роса треви обгръщаха

босите ми крака и роклята в снежно бяло.

По обед дори скорците притихнаха,

за да станем с природата единно цяло.

 

Безоблачно небе, но и лека мараня

от така придошлата ранна, юнска жега,

която очаквано потопи зелените поля

в една тиха, лежерна и уханна нега.

 

Скоро една земна пчела долетява

и с присъщата за нея шумна заявка,

лавандулата смело взе да покорява,

и да се радва на успеха в добавка.

 

В зноя ме поема приспивно жужене,

от което полека се унесох в дрямка

и сънувам аз, че някой се взира в мене,

сепнах се- бе мравка, носеща сламка.

 

Какво да се прави, това е „риска”, когато

на самодива реших аз да заприличам.

Пуснах си косата да се пилее богато

и като нея в бъдещето сега надничам.

 

Знам, животът е като зов на пойна птица,

нежно чуруликаща в цъфналите клони

или като нощния крясък на улулица,

който тревожи съзнанието на милиони.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...