24 nov 2015, 11:56  

Самодивската чешма

  Poesía » Otra
711 0 15

Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.

Два чучура струйки вият.
Пее изворна вода,
песен ясна, тънкогласна,
за горчилката-съдба.

Как в темела на чешмата
е вградена, в древността,
сянката на самодива
със омайна красота!

Как  косите водопадни,
синьоизворни очи
и снагата, пълна с тайни,
майсторът навек плени!

И за да пребъде вечно
тази чудна красота,
морни  устни днес докосват,
Самодивската чешма!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпих стихът ти с удоволствие,Таня!
    А той си носи и мелодията!....
  • Браво, Таня! Тази твоя творба е като мед за душата. Ех..тази самодивска красота!
  • Хареса ми българската... Хммм... Митология ли да я нарека...която си вплела по особено въздействащ начин.
  • Красиво и приказно!
  • Чудесно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...