24 nov 2015, 11:56  

Самодивската чешма

  Poesía » Otra
708 0 15

Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.

Два чучура струйки вият.
Пее изворна вода,
песен ясна, тънкогласна,
за горчилката-съдба.

Как в темела на чешмата
е вградена, в древността,
сянката на самодива
със омайна красота!

Как  косите водопадни,
синьоизворни очи
и снагата, пълна с тайни,
майсторът навек плени!

И за да пребъде вечно
тази чудна красота,
морни  устни днес докосват,
Самодивската чешма!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпих стихът ти с удоволствие,Таня!
    А той си носи и мелодията!....
  • Браво, Таня! Тази твоя творба е като мед за душата. Ех..тази самодивска красота!
  • Хареса ми българската... Хммм... Митология ли да я нарека...която си вплела по особено въздействащ начин.
  • Красиво и приказно!
  • Чудесно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....