Nov 24, 2015, 11:56 AM  

Самодивската чешма

  Poetry » Other
712 0 15

Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.

Два чучура струйки вият.
Пее изворна вода,
песен ясна, тънкогласна,
за горчилката-съдба.

Как в темела на чешмата
е вградена, в древността,
сянката на самодива
със омайна красота!

Как  косите водопадни,
синьоизворни очи
и снагата, пълна с тайни,
майсторът навек плени!

И за да пребъде вечно
тази чудна красота,
морни  устни днес докосват,
Самодивската чешма!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изпих стихът ти с удоволствие,Таня!
    А той си носи и мелодията!....
  • Браво, Таня! Тази твоя творба е като мед за душата. Ех..тази самодивска красота!
  • Хареса ми българската... Хммм... Митология ли да я нарека...която си вплела по особено въздействащ начин.
  • Красиво и приказно!
  • Чудесно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...