24.11.2015 г., 11:56  

Самодивската чешма

707 0 15

Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.

Два чучура струйки вият.
Пее изворна вода,
песен ясна, тънкогласна,
за горчилката-съдба.

Как в темела на чешмата
е вградена, в древността,
сянката на самодива
със омайна красота!

Как  косите водопадни,
синьоизворни очи
и снагата, пълна с тайни,
майсторът навек плени!

И за да пребъде вечно
тази чудна красота,
морни  устни днес докосват,
Самодивската чешма!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изпих стихът ти с удоволствие,Таня!
    А той си носи и мелодията!....
  • Браво, Таня! Тази твоя творба е като мед за душата. Ех..тази самодивска красота!
  • Хареса ми българската... Хммм... Митология ли да я нарека...която си вплела по особено въздействащ начин.
  • Красиво и приказно!
  • Чудесно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...