Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.
Два чучура струйки вият.
Пее изворна вода,
песен ясна, тънкогласна,
за горчилката-съдба.
Как в темела на чешмата
е вградена, в древността,
сянката на самодива
със омайна красота!
Как косите водопадни,
синьоизворни очи
и снагата, пълна с тайни,
майсторът навек плени!
И за да пребъде вечно
тази чудна красота,
морни устни днес докосват,
Самодивската чешма!
© Таня Мезева Всички права запазени
А той си носи и мелодията!....