5 ene 2017, 11:16

Саможертва

  Poesía » Otra
1.2K 3 15

Вероятно с право нарече ме предател,

а аз думи не намерих, за да обясня,

че исках като искрен твой благожелател

от греховната любов да те освободя.

 

Потъвайки надолу в хватката на мрака,

не можех да допусна и теб да повлека,

не исках, страдайки от болка, във батака

със мен безразсъдно и теб да завлека.

 

Объркана в мисли, не знам дали съм права,

изгубена във чувства, не знам дали греша,

но едно е ясно – не исках до забрава

на грижи тежки и тебе аз да обрека.

 

С мисълта една, че повече от всичко

за мене ти си важен и единствен си

и със жертвено желание едничко,

реших, че без мен по-щастлив ще бъдеш ти.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Георги, много ти благодаря, че се отби тук, прочете и коментира. Поздрави!
  • Благодаря, Симеоне!
  • Имаш страхотна сетивност към изграждане на образи и чувства, но с този "батак" направо ме преби! Не се отказвай така лесно от стремежите си. Любовта е най-вече споделяне. Ако изгладиш ритъма, това ще стане отлично стихотворение.
  • Благодаря за коментара, helpmepaintthestars (Има ли значение)!
  • Според мен, щом любовта е истинска, би трябвало да минавате през трудностите заедно, без да обвинявате един друг... Никой не бива да преживява всичко сам.. Не бричайте сами връзките си с другите...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...