5.01.2017 г., 11:16

Саможертва

1.2K 3 15

Вероятно с право нарече ме предател,

а аз думи не намерих, за да обясня,

че исках като искрен твой благожелател

от греховната любов да те освободя.

 

Потъвайки надолу в хватката на мрака,

не можех да допусна и теб да повлека,

не исках, страдайки от болка, във батака

със мен безразсъдно и теб да завлека.

 

Объркана в мисли, не знам дали съм права,

изгубена във чувства, не знам дали греша,

но едно е ясно – не исках до забрава

на грижи тежки и тебе аз да обрека.

 

С мисълта една, че повече от всичко

за мене ти си важен и единствен си

и със жертвено желание едничко,

реших, че без мен по-щастлив ще бъдеш ти.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Георги, много ти благодаря, че се отби тук, прочете и коментира. Поздрави!
  • Благодаря, Симеоне!
  • Имаш страхотна сетивност към изграждане на образи и чувства, но с този "батак" направо ме преби! Не се отказвай така лесно от стремежите си. Любовта е най-вече споделяне. Ако изгладиш ритъма, това ще стане отлично стихотворение.
  • Благодаря за коментара, helpmepaintthestars (Има ли значение)!
  • Според мен, щом любовта е истинска, би трябвало да минавате през трудностите заедно, без да обвинявате един друг... Никой не бива да преживява всичко сам.. Не бричайте сами връзките си с другите...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...