Самокритика

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!

Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа,
че  аз я карам по масло и мед.

Но срещнах скоро своите връстници
 и  бях  във ужас-видях старостта!
Те бяха хора, а днес - мъченици,
изтикани в Обора на света!

Напред назад, те тропат със бастуни,
изтъркали са вече своя  праг.
Забравили са онуй "цуни-гуни",
и  вече са във гроба един крак!

В надбягването има и по-първи,
които  са напуснали света...
Живота вече ни е вързал с върви,
и  няма вече за нас  Свобода!

И аз ли някой ден ще охромея
и ще изпадна  в блатото край мен.
О, да помисля за това не смея,
Но трябва  да очаквам този ден!
 23.05.2010г. Драгойново