23 июн. 2015 г., 21:07

Самокритика

427 0 0

Самокритика

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!

Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа,
че  аз я карам по масло и мед.

Но срещнах скоро своите връстници
 и  бях  във ужас-видях старостта!
Те бяха хора, а днес - мъченици,
изтикани в Обора на света!

Напред назад, те тропат със бастуни,
изтъркали са вече своя  праг.
Забравили са онуй "цуни-гуни",
и  вече са във гроба един крак!

В надбягването има и по-първи,
които  са напуснали света...
Живота вече ни е вързал с върви,
и  няма вече за нас  Свобода!

И аз ли някой ден ще охромея
и ще изпадна  в блатото край мен.
О, да помисля за това не смея,
Но трябва  да очаквам този ден!
 23.05.2010г. Драгойново



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...