Самокритика
Самокритика
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа,
че аз я карам по масло и мед.
Но срещнах скоро своите връстници
и бях във ужас-видях старостта!
Те бяха хора, а днес - мъченици,
изтикани в Обора на света!
Напред назад, те тропат със бастуни,
изтъркали са вече своя праг.
Забравили са онуй "цуни-гуни",
и вече са във гроба един крак!
В надбягването има и по-първи,
които са напуснали света...
Живота вече ни е вързал с върви,
и няма вече за нас Свобода!
И аз ли някой ден ще охромея
и ще изпадна в блатото край мен.
О, да помисля за това не смея,
Но трябва да очаквам този ден!
23.05.2010г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени