Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам,
вървях забързано нагоре и напред,
не бях се вглеждал в сянката си бледа,
че аз я карам по масло и мед.
Но срещнах скоро своите връстници
и бях във ужас-видях старостта!
Те бяха хора, а днес - мъченици,
изтикани в Обора на света! ...