Не влизай във живота ми на пръсти!
Отдавна обитавам само себе си.
Не мъкна тежестта на чужди кръстове.
От всяка моя грешка нося белези.
През процепа на блудната надежда
недей наднича крадешком!
Аз вместо да съм сляп, съм с нови вежди
и гледам изпод тях за хоризонт.
Прелиствам из потока на забравата,
пораснала в безименна река.
Разбра ли, че ръцете ми щом нямаш,
не ще намериш никога брега?...
Стихопат.
©Данаил Антонов
15.06.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados