diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
15.06.2023 г., 19:20

Самообитание

485 1 4

Не влизай във живота ми на пръсти! 
Отдавна обитавам само себе си. 
Не мъкна тежестта на чужди кръстове. 
От всяка моя грешка нося белези. 
През процепа на блудната надежда 
недей наднича крадешком! 
Аз вместо да съм сляп, съм с нови вежди 
и гледам изпод тях за хоризонт. 
Прелиствам из потока на забравата, 
пораснала в безименна река. 
Разбра ли, че ръцете ми щом нямаш, 
не ще намериш никога брега?... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
15.06.2023

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0