diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
15 июн. 2023 г., 19:20

Самообитание

484 1 4

Не влизай във живота ми на пръсти! 
Отдавна обитавам само себе си. 
Не мъкна тежестта на чужди кръстове. 
От всяка моя грешка нося белези. 
През процепа на блудната надежда 
недей наднича крадешком! 
Аз вместо да съм сляп, съм с нови вежди 
и гледам изпод тях за хоризонт. 
Прелиствам из потока на забравата, 
пораснала в безименна река. 
Разбра ли, че ръцете ми щом нямаш, 
не ще намериш никога брега?... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
15.06.2023

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0