Самопризнание
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Към слънцето често глава не обръщам.
В снега, във вятъра или в дъждовете
откривам предимно своята същност.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Инато изсъхвам в случайни груби ръце.
И никак не се аранжирам в изящни букети,
а пред кристалната ваза предпочитам сърце.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Понякога трън във очите, кълбо от бодли.
Но зрънце вълшебно от цветни куплети
посяла съм в длан, която от роза кърви.
© Люсил Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Люсил без да ми се обиждаш, но бих те сравнил с кактус( ДА СЕ ЧЕТЕ - Р О З А )- най-нежните цветя (души) се нуждаят от бодли за да не са уязвими! Всъщност... розата не боде нежните пръсти, които ровят в душите! Стихотворението е прелестно!!! Поздравления
!!! -
Ех, Ангел, винаги ми е изключително приятно да те посрещна! Благодаря ти още веднъж!
Странник, и на теб благодаря, че намина! И за думите ти благодаря, много мило наистина! -
Много хубав стих!
Цветята носят нежни души...и твоята е такава!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Борис, толкова съм съгласна с теб! Но бодлите на роза са ми напълно достатъчни
п.п. Борис!!!