Самопризнание
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Към слънцето често глава не обръщам.
В снега, във вятъра или в дъждовете
откривам предимно своята същност.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Инато изсъхвам в случайни груби ръце.
И никак не се аранжирам в изящни букети,
а пред кристалната ваза предпочитам сърце.
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
Понякога трън във очите, кълбо от бодли.
Но зрънце вълшебно от цветни куплети
посяла съм в длан, която от роза кърви.
© Люсил All rights reserved.
На кактус ще ми дойдат малко в повече 
А в стиха кървящата длан олицетворява онзи, който не се страхува да държи бодливата роза в ръцете си. За него съм предимно /
