BG-bodil (Люсил)
82 1461
23 февр. 2010 г., 10:47

Самопризнание 

  Поэзия
511 0 4

Не съм достойна да бъда наричана цвете.

В осанка грацилна ми липсват безчет:

и нежност, и феерия, и словестни корсети,

и грация, с която да пристъпвам напред.

 

Не съм достойна да бъда наричана цвете.

Към слънцето често глава не обръщам.

В снега, във вятъра или в дъждовете

откривам предимно своята същност.

 

Не съм достойна да бъда наричана цвете.

Инато изсъхвам в случайни груби ръце.

И никак не се аранжирам в изящни букети,

а пред кристалната ваза предпочитам сърце.

 

Не съм достойна да бъда наричана цвете.

Понякога трън във очите, кълбо от бодли.

Но зрънце вълшебно от цветни куплети

посяла съм в длан, която от роза кърви.

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарности за споделянето, Ивон, Борис!
    Борис, толкова съм съгласна с теб! Но бодлите на роза са ми напълно достатъчни На кактус ще ми дойдат малко в повече А в стиха кървящата длан олицетворява онзи, който не се страхува да държи бодливата роза в ръцете си. За него съм предимно // цвете

    п.п. Борис!!!
  • Люсил без да ми се обиждаш, но бих те сравнил с кактус( ДА СЕ ЧЕТЕ - Р О З А )- най-нежните цветя (души) се нуждаят от бодли за да не са уязвими! Всъщност... розата не боде нежните пръсти, които ровят в душите! Стихотворението е прелестно!!! Поздравления !!!
  • Ех, Ангел, винаги ми е изключително приятно да те посрещна! Благодаря ти още веднъж!
    Странник, и на теб благодаря, че намина! И за думите ти благодаря, много мило наистина!
  • Много хубав стих!
    Цветята носят нежни души...и твоята е такава!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??