7 oct 2024, 6:31

Самопризнание

  Poesía
711 5 13

      Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов. 

                               Майка Тереза 


 

Аз не мога да правя големи неща. 

А за малки не зная дали съм способна. 

Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. 

И денят ми преваля… Сега, в късна доба

 

ще раздам насъбраната своя любов 

на случайни, които по пътя си срещна. 

Ще се моля за още отсрочка на Бог, 

благодарна за хляба, чинията с леща… 

 

за дома, дъщерите, немирния внук… 

Продължавам ли, нещо така ще пропусна. 

Затова по-добре да прекъсна дотук. 

Всепрониква Творецът! - и в мисли, и в чувства… 

 

Любовта не е сделка! Не е и везна, 

на която прецизният разум да мери 

колко нежност дарявал е всеки от нас, 

колко искрен е бил и грижовен, и верен… 

 

Този свят е за двама, но днес съм сама. 

И сърцето изглежда съвсем примирено. 

Не полита с предишния мощен размах - 

просто пази от взривове крехките вени. 

 

Иска малко - щурец да му свири в нощта, 

да се буди от утринна песен на славей… 

Аз не мога да правя големи неща!

Само шепичка стихове ще ви оставя… 


 

Албена Димитрова 

16.5.2024.

София. 






 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дейна, благодаря ти за хубавите думи, сърчицето и високата оценка!
    Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Благодаря, че намина, Латинче!
    Радвам се, че ти е харесало!
    Здрава и вдъхновена бъди!
    Бог да те благослови!
  • "Ще раздам насъбраната своя любов на случайни,
    които по пътя си срещна
    ...
    Любовта не е сделка! Не е и везна"

    Благословени дни, Анабел!
  • Благодаря ви сърдечно за топлите думи и високи оценки, Миночке и Доче!
    Доче, благодаря за сърчицето !
    Здрави, вдъхновени и благословени бъдете!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...