25 dic 2018, 21:54

Саморазрушителен инстинкт 

  Poesía
894 2 1

Такъв един...

А часовникът без стрелки

Душата му в сияние

Рисува земно блаженство

Kопира Рая

 

и светлините в сенки

през нечии очи чертае.

Уморен - света поглежда

и сякаш спира да мечтае.

 

Мълчаливата надежда

го потупва по рамо - 

скрита в набраздената

от следи неземни 

приятелска

ръка.

 

Няма и смелостта да си признае,

че рисува само... И затаил дъх -

неумело и бавно четката броди.

Защо мълчанието в ума му рови !

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уаууу, това е друга бира!!!
    Дълбоко, силно, мъдро...
    Как го правиш бе, човеко!?
    Браво ти!
Propuestas
: ??:??