Такъв един...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая
и светлините в сенки
през нечии очи чертае.
Уморен - света поглежда
и сякаш спира да мечтае.
Мълчаливата надежда
го потупва по рамо -
скрита в набраздената
от следи неземни
приятелска
ръка.
Няма и смелостта да си признае,
че рисува само... И затаил дъх -
неумело и бавно четката броди.
Защо мълчанието в ума му рови !
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
