25.12.2018 г., 21:54 ч.

Саморазрушителен инстинкт 

  Поезия
898 2 1

Такъв един...

А часовникът без стрелки

Душата му в сияние

Рисува земно блаженство

Kопира Рая

 

и светлините в сенки

през нечии очи чертае.

Уморен - света поглежда

и сякаш спира да мечтае.

 

Мълчаливата надежда

го потупва по рамо - 

скрита в набраздената

от следи неземни 

приятелска

ръка.

 

Няма и смелостта да си признае,

че рисува само... И затаил дъх -

неумело и бавно четката броди.

Защо мълчанието в ума му рови !

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уаууу, това е друга бира!!!
    Дълбоко, силно, мъдро...
    Как го правиш бе, човеко!?
    Браво ти!
Предложения
: ??:??