Саморазрушителен инстинкт

едимах
44 695

25.12.2018 г., 21:54 ч.

Поезия

1109 2 1

Такъв един...

А часовникът без стрелки

Душата му в сияние

Рисува земно блаженство

Kопира Рая

и светлините в сенки

през нечии очи чертае.

Уморен - света поглежда

и сякаш спира да мечтае.

Мълчаливата надежда

го потупва по рамо -

скрита в набраздената

от следи неземни

приятелска

ръка.

Няма и смелостта да си признае,

че рисува само... И затаил дъх -

неумело и бавно четката броди.

Защо мълчанието в ума му рови !

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.