Саморазрушителен инстинкт
Такъв един...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая
и светлините в сенки
през нечии очи чертае.
Уморен - света поглежда
и сякаш спира да мечтае.
Мълчаливата надежда
го потупва по рамо -
скрита в набраздената
от следи неземни
приятелска
ръка.
Няма и смелостта да си признае,
че рисува само... И затаил дъх -
неумело и бавно четката броди.
Защо мълчанието в ума му рови !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
