25 jun 2007, 1:20

Самота

  Poesía
976 0 0
Самота

Самота... пак тягосно мълчание
подтиска ме, усмивката от устните изсмуква,
не ми оставя даже и протяжното стенание,
което милост и внимание да предизвика...

Самота... на сърцето ударите заглушава,
затихва пулса, сякаш вече не живея -
не ще чуеш моя глас сред тази врява
дори и с твойто име на устата да изтлея...

Самота... отровила ме е отвътре -
оплела чувставата ми във коварните си мрежи,
но надеждата по вечно идващото утре,
изпълва ме с нестихващи копнежи...

Копнежи, че и самотата някога ще свърши,
че и след мрака идва светлина,
че ще се намери някой пак сълзите да избърше -
да бъде пристан за измъчената ми душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...