9 nov 2007, 14:18

Самота

  Poesía
904 0 29
 

Понякога наднича Самотата

зад ъгъла на входната врата.

Понякога се свива до краката

или преде до морна ми глава.

Преде... печалната сюита,

като премръзнало котЕ,

което в сънища се буди,

прегърнало едно дете.

                            (на 52...)

-------------------------

Защо ли да я гоня

таз мила моя Самота,

която аз сама

съзнателно избрах?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!
  • Сама ..съвсем не означава самотна нали,Криси? Едното е личен избор,другото често е неповикано състояние...не зная дали си сама,но със сигурност не си самотна,защото аз те прегръщам!
  • Понякога ние я избираме, а понякога тя ни избира кото отдих или начало на атака.Добър стих.Спокоен никого не обвиняващ, Земята е самотна скитница в Космоса и ни предава самотата си.
  • Тъжно..., но трогателно истинско.
    Докосна ме !
  • Дори сама да си я избрала - тук с нас не си самотна!!! Прегръдки за стиха!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...