Самота

24 jul 2008, 9:02

Poesía » Otra

485 0 5

Потъна морето в сълза

и сви се небето в очакване.

С нежната ласка на птица

пътува надеждата боса.

Небето кърви от ками,

синьото отдавна е изплакало,

с венец от падащи звезди

остави слънцето да чака,

сълзата да изплува в самота,

с прилива да сложи край на мрака,

денят да се усмихне с лицето на жена,

забравила какво е да очакваш .

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.