Потъна морето в сълза
и сви се небето в очакване.
С нежната ласка на птица
пътува надеждата боса.
Небето кърви от ками,
синьото отдавна е изплакало,
с венец от падащи звезди
остави слънцето да чака,
сълзата да изплува в самота,
с прилива да сложи край на мрака,
денят да се усмихне с лицето на жена,
забравила какво е да очакваш .