Самота

24.07.2008 г., 9:02 ч.

Поезия » Друга

486 0 5

Потъна морето в сълза

и сви се небето в очакване.

С нежната ласка на птица

пътува надеждата боса.

Небето кърви от ками,

синьото отдавна е изплакало,

с венец от падащи звезди

остави слънцето да чака,

сълзата да изплува в самота,

с прилива да сложи край на мрака,

денят да се усмихне с лицето на жена,

забравила какво е да очакваш .

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.