teddka_90 (Теди Георгиева)
43 283
7 nov 2007, 0:06

Самота 

  Poesía » Otra
533 0 4

Стон убийствен проехтя,

далеч от входната врата.

Пустош... загубен вечен път,

път, дето свършва и светът.

Роза в друма тъй красив,

червени листица разтваря в къта див.

Увенчаната девойка с самота,

стои притихнала на тез поля.

Обгърната от черно бяла мъка на страха,

няма кой да чуе, ней безпомощен зова.

Душа сломена... тъмен туш,

облечена във черна рокля, чер ботуш.

Косата черна вятър разпилява,

а дали очите нейни този същи насълзява?!...

В сърцето чувство е на лек бодеж,

затворена в човешко тяло, обвито в скреж.

В опит да надвика тая тишина...

забрави себе си самата тя...

© Теди Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??