Стон убийствен проехтя,
далеч от входната врата.
Пустош... загубен вечен път,
път, дето свършва и светът.
Роза в друма тъй красив,
червени листица разтваря в къта див.
Увенчаната девойка с самота,
стои притихнала на тез поля.
Обгърната от черно бяла мъка на страха,
няма кой да чуе, ней безпомощен зова.
Душа сломена... тъмен туш,
облечена във черна рокля, чер ботуш. ...