3 oct 2012, 14:32

Самота

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Самота

 

Във самота потъват нощните ти листи,

във самота потъва твоята душа,

ала очите ти - бездънни писти,

чертаят във небето красота...

 

Понасяш се във синя колесница

като любов, като една мечта,

душата ти е закъсняла птица - 

разкъсваща със писъци нощта...

 

От орбитите ти сълза полита - 

с живот пои съсухрени уста,

съдбата ти сред листите се скита - 

политаща със захарни крила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Емоционално е, но тук си заложила повече на емоцията, потенциала ти да боравиш с думите е много по-голям.

    Пиши, ще става все по-добре!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...