Самота
Самота
Във самота потъват нощните ти листи,
във самота потъва твоята душа,
ала очите ти - бездънни писти,
чертаят във небето красота...
Понасяш се във синя колесница
като любов, като една мечта,
душата ти е закъсняла птица -
разкъсваща със писъци нощта...
От орбитите ти сълза полита -
с живот пои съсухрени уста,
съдбата ти сред листите се скита -
политаща със захарни крила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
