Самота

Poesía

1.1K 0 1

Дните ми в самота

трудно минават,

дните, изпълнени с тъга

светла диря в мен оставят.

Измъчва ме самотата

и тежко ми е тук в душата,

спомени назад ме връщат,

и сърцето ми в сълза превръщат.

Няма вечна радост,

няма и вечна тъга,

всяко нещо отминава,

но не и споменът от тези времена.

Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...спомените остават
и хубавите и лошите.
хубаво е, че им посвещаваш стих
на тежките мигове...те влизат в него...
ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.

2007-12-11T10:11:07+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0