Самота

Poesía

1.1K 0 1

Дните ми в самота

трудно минават,

дните, изпълнени с тъга

светла диря в мен оставят.

Измъчва ме самотата

и тежко ми е тук в душата,

спомени назад ме връщат,

и сърцето ми в сълза превръщат.

Няма вечна радост,

няма и вечна тъга,

всяко нещо отминава,

но не и споменът от тези времена.

Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...спомените остават
и хубавите и лошите.
хубаво е, че им посвещаваш стих
на тежките мигове...те влизат в него...
ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.

2007-12-11T10:11:07+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0