11 dic 2007, 7:51

Самота

  Poesía
1.1K 0 1

Дните ми в самота

трудно минават,

дните, изпълнени с тъга

светла диря в мен оставят.

 

Измъчва ме самотата

и тежко ми е тук в душата,

спомени назад ме връщат,

и сърцето ми в сълза превръщат.

 

Няма вечна радост,

няма и вечна тъга,

всяко нещо отминава,

но не и споменът от тези времена.

 

 

Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно...спомените остават
    и хубавите и лошите.
    хубаво е, че им посвещаваш стих
    на тежките мигове...те влизат в него...
    ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...