Самота

Poesía

1.1K 0 1

Дните ми в самота

трудно минават,

дните, изпълнени с тъга

светла диря в мен оставят.

Измъчва ме самотата

и тежко ми е тук в душата,

спомени назад ме връщат,

и сърцето ми в сълза превръщат.

Няма вечна радост,

няма и вечна тъга,

всяко нещо отминава,

но не и споменът от тези времена.

Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...спомените остават
и хубавите и лошите.
хубаво е, че им посвещаваш стих
на тежките мигове...те влизат в него...
ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.

2007-12-11T10:11:07+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0