Дните ми в самота
трудно минават,
дните, изпълнени с тъга
светла диря в мен оставят.
Измъчва ме самотата
и тежко ми е тук в душата,
спомени назад ме връщат,
и сърцето ми в сълза превръщат.
Няма вечна радост,
няма и вечна тъга,
всяко нещо отминава,
но не и споменът от тези времена.
Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота
© Стефан Станчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
