11.12.2007 г., 7:51

Самота

1.1K 0 1

Дните ми в самота

трудно минават,

дните, изпълнени с тъга

светла диря в мен оставят.

 

Измъчва ме самотата

и тежко ми е тук в душата,

спомени назад ме връщат,

и сърцето ми в сълза превръщат.

 

Няма вечна радост,

няма и вечна тъга,

всяко нещо отминава,

но не и споменът от тези времена.

 

 

Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно...спомените остават
    и хубавите и лошите.
    хубаво е, че им посвещаваш стих
    на тежките мигове...те влизат в него...
    ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...