Дните ми в самота
трудно минават,
дните, изпълнени с тъга
светла диря в мен оставят.
Измъчва ме самотата
и тежко ми е тук в душата,
спомени назад ме връщат,
и сърцето ми в сълза превръщат.
Няма вечна радост,
няма и вечна тъга,
всяко нещо отминава,
но не и споменът от тези времена.
Посвещавам това стихотворение на тежките ми мигове от живота
© Стефан Станчев Всички права запазени
и хубавите и лошите.
хубаво е, че им посвещаваш стих
на тежките мигове...те влизат в него...
ти излизаш от тях...С обич за теб, Стефан.